Последният ден от горещниците - 17 юли, у нас е известен

Последният ден от горещниците - 17 юли, у нас е прочут като Огнена Марина - знак на небесния огън, настойничка на жътвата, нивите и сеитбите. Според националните предания, Света Марина била щерка на Домна кралица и жена на Слънцето. В българските традиции тя е наречена Огнена, което се свързва с това, че като жена на Слънцето има огнен темперамент. Според някои поверия тя е повелителка на змиите, което я приближава до Артемида-Бендида и самодивите. На нейния ден се възпламенява нов огън. Името на светицата се извежда не от еврейското Мириам, а от иранската дума mar - слънце. 

Освен имениците, празник имат ковачите, калайджиите и хлебарите.

Света Марина била щерка на езически сановник в Антиохия. Въпреки че била възпитана да уважава идоли, тя приела християнството. Ето за какво у нас езичество и християнство се преплитат в честванията точно на този ден.

Жените на Маринден спазвали редица забрани - те не работели с ножици, конци и въжета, не шиели с игли и не плетели с куки. Не решели косите си, с цел да се предпазят от змиите, които през лятото постоянно се срещат на полето, в ливадите, градините и лозята.

На Горещниците - 15, 16 и 17 юли, народът ни чества в чест на огнената слънчева буря.

Дните са отдадени на християнските светци Юлия, Марина и Емилиян. Най-строго се почитат първия и третия горещник. Знае се, че каквото и да се създаде в тези дни, ще изгори. Не се върви пеш. Жените не се захващат с никакви ръкоделия.

На 17 юли се пали новият жив огън. Той се прескача за здраве и от хора, и от животни. От него всеки взима, с цел да възпламени домашното огнище. Казват, че през тези дни и от най-засъхналите корита бликва вода и който се окъпе в тази топла вода, няма да боледува през цялата година.

След Света Марина стартира и сезонът на седенките. Затова този празник е толкоз значим за девойките. В този ден те потапят конче във вода и вечер го оставят да изсъхне на огнището. Наричат го по следния метод: " Нека както съхне този конец, да съхнат и момците по мен ".

Според остаряло вярване св. Марина имала лечителски качества. Хора с очни проблеми, ходели на извор или река наоколо до манастир или оброк, който носи името на светицата. Миели се с водата, която считали за лековите и се молели на св. Марина да бъдат изцелени. Връзвали на близко дърво конец от облеклата си, с цел да остане там заболяването.

Жените месели питки, които мажели щедро с мед. Раздавали ги на близки, съседи и познати, за здраве на стопанина, да му е противоречив и рентабилен занаята.

Изображение: Greek icon from the middle of the 19th century, Byzantine and Christian Museum, Athens - ICONS AND THEIR INTERPRETATION - WordPress.com